Jul 23, 2007, 10:32 AM

щастие

  Poetry
703 0 5
Къде си, щастие мое, къде си?
Цял живот те търся, но уви,
имах всичко, но съдбата го отнесе,
в душата тя забрава насади.
Къде си щастие и как да те открия?
Нещастна ли ще съм така до гроб?
Обичах силно раната в душата,
мъката по несподелената любов.
Къде си, щастие мое, къде си?
Дай ми знак и аз ще те открия,
всичко дала бих за теб, за любовта си,
щастлива да съм миг поне, не крия.
Капчица от теб да имам искам само,
зная, да обичаш не е гря,х
миг на щастие - каква наслада,
защо бе тая злоба, не разбрах.
Щастие мое, моя светла надежда,
протягам ръце аз теб да прегърна
и зная, че труден е пътя, който отвежда
към теб, щастие мое, но аз ще се боря теб да открия -
и с много любов да те прегърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....