29 jun 2007, 11:35

Щастие

Poesía

732 0 13

Пътуваме
един към друг -
.....
нежност
власт
ли бях затърсила
тогава
ето значи -
как се изкачва планинския връх?
Такова тържество
изпълнено със нежност
има в този миг
на споделена смелост
да се реем
над града
като издухани от глухарчето
леки семенца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

evropa (Нели)

ефирно е!

2007-06-30T06:37:53+03:00
i2na (Инна)

Много е нежно!
Поздрави

2007-06-29T15:08:22+03:00
aranhuez (Нели)

Това е усещането в отношенията ни - стремим се да си остане такова - реещо се, "като като издухани от глухарчето
леки семенца... "

2007-06-29T13:08:35+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Не бързайте да се приземявате.

2007-06-29T12:45:17+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Прекрасно е!

2007-06-29T12:21:56+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0