Щастие
Щастие
Раят ми във тебе се оглежда.
А тихото ветрило на небето
косите ти игриво пренарежда
и слънцето в очичките ти свети.
И хилядите скачащи въпроси
секундата превръщат ми във вечност
и връщаш ми поляни топлокоси,
събираш в длан от детството далечност.
И в миг разпръсваш всичко към звeздите,
смехът ти слънчев в мене се разлива,
очичките ти светят във очите ми -
не плача... - просто съм щастлива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados
