11 nov 2011, 21:43

Щастие 

  Poesía
571 0 4
Щастие
Раят ми във тебе се оглежда.
А тихото ветрило на небето
косите ти игриво пренарежда
и слънцето в очичките ти свети.
И хилядите скачащи въпроси
секундата превръщат ми във вечност
и връщаш ми поляни топлокоси,
събираш в длан от детството далечност.
И в миг разпръсваш всичко към звeздите,
смехът ти слънчев в мене се разлива,
очичките ти светят във очите ми - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??