11 нояб. 2011 г., 21:43

Щастие 

  Поэзия
516 0 4


 

Щастие

 

 

Раят ми във тебе се оглежда.

А тихото ветрило на небето

косите ти игриво пренарежда

и слънцето в очичките ти свети.

 

И хилядите скачащи въпроси

секундата превръщат ми във вечност

и връщаш ми поляни топлокоси,

събираш в длан от детството далечност.

 

И в миг разпръсваш всичко към звeздите,

смехът ти слънчев в мене се разлива,

очичките ти светят във очите ми -

не плача... - просто съм щастлива.

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??