Щастие
Раят ми във тебе се оглежда.
А тихото ветрило на небето
косите ти игриво пренарежда
и слънцето в очичките ти свети.
И хилядите скачащи въпроси
секундата превръщат ми във вечност
и връщаш ми поляни топлокоси,
събираш в длан от детството далечност.
И в миг разпръсваш всичко към звeздите,
смехът ти слънчев в мене се разлива,
очичките ти светят във очите ми -
не плача... - просто съм щастлива.
© Надежда Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
