Щастие

21 oct 2010, 14:41

Poesía » De amor

742 0 1

Щастие

Денят повдига бавно завесата,

която спуснала бе Вечерта.

Процежда Слънцето лъчите си през нея

и ги протяга към заспалата Земя.

Окъпано в росата цвете

с усмивка ме дарява след това

и устните ти аз усещам

как моите докосват с нежна топлота.

Пробуждам се с любов в сърцето.

Готова съм да я споделям с теб.

Щастлива съм, че имам всичко,

което прави ме Човек!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.