marie1 (Мария Маринова)
33 133
Oct 21, 2010, 2:41 PM

Щастие 

  Poetry » Love
664 0 1

            

 

                Щастие

 

 

Денят повдига бавно завесата,

която спуснала бе Вечерта.

Процежда Слънцето лъчите си през нея

и ги протяга към заспалата Земя.

 

Окъпано в росата цвете

с усмивка ме дарява след това

и устните ти аз усещам

как моите докосват с нежна топлота.

 

Пробуждам се с любов в сърцето.

Готова съм да я споделям с теб.

Щастлива съм, че имам всичко,

което прави ме Човек!

© Мария Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??