Щастие
Денят повдига бавно завесата,
която спуснала бе Вечерта.
Процежда Слънцето лъчите си през нея
и ги протяга към заспалата Земя.
Окъпано в росата цвете
с усмивка ме дарява след това
и устните ти аз усещам
как моите докосват с нежна топлота.
Пробуждам се с любов в сърцето.
Готова съм да я споделям с теб.
Щастлива съм, че имам всичко,
което прави ме Човек!
© Мария Маринова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
