Щастие
Денят повдига бавно завесата,
която спуснала бе Вечерта.
Процежда Слънцето лъчите си през нея
и ги протяга към заспалата Земя.
Окъпано в росата цвете
с усмивка ме дарява след това
и устните ти аз усещам
как моите докосват с нежна топлота.
Пробуждам се с любов в сърцето.
Готова съм да я споделям с теб.
Щастлива съм, че имам всичко,
което прави ме Човек!
© Мария Маринова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
