Щастие
Щастие
Денят повдига бавно завесата,
която спуснала бе Вечерта.
Процежда Слънцето лъчите си през нея
и ги протяга към заспалата Земя.
Окъпано в росата цвете
с усмивка ме дарява след това
и устните ти аз усещам
как моите докосват с нежна топлота.
Пробуждам се с любов в сърцето.
Готова съм да я споделям с теб.
Щастлива съм, че имам всичко,
което прави ме Човек!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Маринова Все права защищены
