marie1 (Мария Маринова)
33 133
21 окт. 2010 г., 14:41

Щастие 

  Поэзия » Любовная
744 0 1

            

 

                Щастие

 

 

Денят повдига бавно завесата,

която спуснала бе Вечерта.

Процежда Слънцето лъчите си през нея

и ги протяга към заспалата Земя.

 

Окъпано в росата цвете

с усмивка ме дарява след това

и устните ти аз усещам

как моите докосват с нежна топлота.

 

Пробуждам се с любов в сърцето.

Готова съм да я споделям с теб.

Щастлива съм, че имам всичко,

което прави ме Човек!

© Мария Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??