Искам да плача от щастие.
Да забравя коя съм.
Искам да обезумея от любов.
На вятъра да заприличам.
Искам да завия от горчива болка.
Да ме убие цялата.
Да изтръпна като новородено.
На мен ми е нужно много щастие.
Да го намразя дори.
Искам да ме боли от щастие.
Моето щастие и моята болка -
двете отрови, които изпих...
Щастие и повече болка -
неразгадани магии....
В тях се родих!...
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados