4 jul 2012, 14:18

Щастие в смъртта

  Poesía » Otra
634 0 3

Денят отминава

и се чувствам

шастлив.

Тъгата преминава,

усмихвам се -

аз съм жив.

 

Красиво е и

някак

необятно.

Струва ли ми се,

или всичко

е невероятно?

 

Забравям за света.

Усещам само

свобода -

тя ме люлее като вълна

в нестихващата

буря.

 

Единствена съм

там, на

повърхността.

Небето е над мен

тъмно като

нощта.

 

Очите ми са затворени.

Дробовете се пълнят

с вода.

Сърцето ми тупти

ту бавно, ту бързо -

иска да изскочи

на брега.

 

Всичко в мен бушува,

опитва да се

бунтува.

Аз съм спокойна,

тръпка пробягва по моите

уста.

 

Една усмивка се появява -

бледа като

смъртта.

Не виждам нищо,

освен онази

светлина.

 

Лъч ме ослепява

и покорява

ума.

Сърцето замира,

с него

и скръбта.

 

Усмихвам се и

потрепервам

леко,

душата ми е тиха,

духът спи

далеко.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямах намерението да е страшно, исках да опиша смъртта някак си като метафора, може да не се е получило, но ...
  • Това беше страшничко. Хареса ми, но повече като замисъл, отколкото като изпълнение.
  • ......

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....