Щастие в смъртта
Денят отминава
и се чувствам
шастлив.
Тъгата преминава,
усмихвам се -
аз съм жив.
Красиво е и
някак
необятно.
Струва ли ми се,
или всичко
е невероятно?
Забравям за света.
Усещам само
свобода -
тя ме люлее като вълна
в нестихващата
буря.
Единствена съм
там, на
повърхността.
Небето е над мен
тъмно като
нощта.
Очите ми са затворени.
Дробовете се пълнят
с вода.
Сърцето ми тупти
ту бавно, ту бързо -
иска да изскочи
на брега.
Всичко в мен бушува,
опитва да се
бунтува.
Аз съм спокойна,
тръпка пробягва по моите
уста.
Една усмивка се появява -
бледа като
смъртта.
Не виждам нищо,
освен онази
светлина.
Лъч ме ослепява
и покорява
ума.
Сърцето замира,
с него
и скръбта.
Усмихвам се и
потрепервам
леко,
душата ми е тиха,
духът спи
далеко.
© Джули All rights reserved.
