julie (Джули)
3 3
4 июл. 2012 г., 14:18

Щастие в смъртта 

  Поэзия » Другая
499 0 3

Денят отминава

и се чувствам

шастлив.

Тъгата преминава,

усмихвам се -

аз съм жив.

 

Красиво е и

някак

необятно.

Струва ли ми се,

или всичко

е невероятно?

 

Забравям за света.

Усещам само

свобода -

тя ме люлее като вълна

в нестихващата

буря.

 

Единствена съм

там, на

повърхността.

Небето е над мен

тъмно като

нощта.

 

Очите ми са затворени.

Дробовете се пълнят

с вода.

Сърцето ми тупти

ту бавно, ту бързо -

иска да изскочи

на брега.

 

Всичко в мен бушува,

опитва да се

бунтува.

Аз съм спокойна,

тръпка пробягва по моите

уста.

 

Една усмивка се появява -

бледа като

смъртта.

Не виждам нищо,

освен онази

светлина.

 

Лъч ме ослепява

и покорява

ума.

Сърцето замира,

с него

и скръбта.

 

Усмихвам се и

потрепервам

леко,

душата ми е тиха,

духът спи

далеко.

 

© Джули Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нямах намерението да е страшно, исках да опиша смъртта някак си като метафора, може да не се е получило, но ...
  • Това беше страшничко. Хареса ми, но повече като замисъл, отколкото като изпълнение.
  • ......
Предложения
: ??:??