Може би, крие се щастието –
в работа любима, в дребните неща…
Струва ми се – срещам го, не рядко,
в чудни филми и книги омайващи…
На литургия празнична в храма,
мир блажен ме завладява радостно…
Ако римите подреждам в самота,
изпълвам се с божествена наслада…
Изгревът на слънцето, залезът,
нима не са, за щастливци избрани…
Да се огледаш в планинска роса –
вълшебство не е ли, невероятно...
А щом човека подкрепим в беда,
тъй неземна доброта ни обхваща…
И какъв благословен благодат
от небето са, дечицата наши…
За семейството ми , благодаря,
Боже – съкровено мое щастие…
Вкопчва ме с времето, уви, тъга –
от дни щастливи, спомените парят…
С колко близки, приятели – бяхме
щастливи истински, но вече са Там… ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados