dorageorg
49 el resultado
За нашите празници, обичаи, традиции ...
От малка чувах камбанения звън на църквата в Угърчин и я виждах от дървената кьошка на къщата ни отсреща през шосето, (Гробишки дол, по онова време). Дълго време църквата беше затворена и не бях наясно защо... Но угърчинци зачитахме обичаите и празниците, кат ...
  88 
Помня, през годините ми детски,
как нашите учителки замествах…
И учител-студент – сякаш вчера
в часа аз смутени деца приветствах…
Но май от тях повече смутена, ...
  50 
Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
  57 
Желания ...
. Исках света да спася, с красота,
в театъра, с творбите на таланти,
с идеали висши – свобода, мир,
вяра, любов, борба със злото…Уви! ...
  84 
Най-закъснялото ‘‘Обичам те…‘‘
На Георги и Павлин!
Скъпи братя, почивайте в мир!
Колко пъти, с години преживяно,
на какво ли не, учи ни животът… ...
  310 
На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ... С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме вз ...
  90 
. Ако сте се изкачвали в Балкана до връх ''Козя стена'' и до едноименната хижа, знаете какво е вкодирано в наименованието ... С две приятелки, с пет-годишния ни син и съпруга ми, решихме с колата да “отскочим “до Троян и по-точно - до хижа ''Хайдушка песен''. Беше късна есен, а времето - не много ст ...
  105 
Може би, знаете, че продават
“Животните на село“, детска игра…
Преди - за животните в селата,
не на игра, грижеха се и деца…
Личи си у нас каква промяна – ...
  92 
Стремеж…
На Дора Габе
‘‘Как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест, ...
  75 
Преваля август – потеглят птиците,
най-първи май, щъркелите литнаха…
Връщам се и аз самичка, унила –
в родния край не ме очаква никой…
Но, пак ме плисва ароматът свиден, ...
  108 
Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с куп ...
  112 
Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... ...
  110 
Преди години, угърчинците са живеели предимно по колибите си, не рядко дори през зимата. От родителите си зная, че децата ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път. Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието, скотовъдството... Татко ни разказваше, колко трудно са се прид ...
  160 
Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красаве ...
  176 
След мен ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
  97 
Прегръдки ...
С “Добро утро“ мъжа си прегръщам,
с внучките – нежно се гушваме, също…
Със сърдечна, тъй топла прегръдка
синът ни – сила, утеха ни вдъхва… ...
  139 
Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични… ...
  261 
Живея от години в моя град
и до нас, съвсем тъй до тротоара,
живее и дъб, към век навярно –
устремен в небесата, необхватен…
Дърво свещено – в родния ми край, ...
  109 
Може би, крие се щастието –
в работа любима, в дребните неща…
Струва ми се – срещам го, не рядко,
в чудни филми и книги омайващи…
На литургия празнична в храма, ...
  170 

“С рогата напред“ е толкоз често,
полвинката ми доживотна Ненчо –
от свойта щура зодия Овен,
ще може трудно да избяга вече… ...
  111 
(Из "От онзи корен - горския...", Автобиографична повест, Плевен, 2023) ... ... От лагер-школата в седми клас, в Троянския край, съм запазила интересен спомен - от незабравимо за мен лято ... Почти веднага се сприятелихме с Нели от Русе. И следобед, тайно и често напускахме с нея лагера, за да се по ...
  189 
Гората ...
Какво си за нас, горо, ти – рай земен,
за всичко живо дар си ни, от Него…
Слави те народът ни с любов, в песни –
войводи, крила си, в робски векове… ...
  211 
Като ученичка имах добри приятели... Но, от моите приятелства, едно се отличаваше - по-точно, моят приятел беше най-невероятият ... Живеех съсем близо до нашата гимназия и към нея, по онова време, имаше Дом за девойки - сираци и от многодетни семейства. Бяха ме настанили там, като трето дете в семей ...
  477  12 
... МАЙКА настояваше да ми предаде целия си майсторлък, но ми трябваше повече време и желание. И на нейното търпение и умопомрачаващ труд, не бях способна ... Ала съхраних, нещо от духа и мириса на великолепията, излезли от милите й пъргави ръце - китеници, дантели ... Сътворени с много любов, усет ...
  219 
Старият геран ...
Зиме и лете, с мразовита вода,
със синджира, от времето ръждясал,
след мен дано да остане геранът
на двора – дар за идните стопани… ...
  154 
. Макар и да си спомням някои случки почти от тригодишна - уви, не мога изобщо да си припомня, как така в детската градина умеех да чета като възрастна... Е, сигурно съм се научила, покрай двете ми по-големи братчета, с помощта на баща ни… И не рядко замествах учителките, четейки на децата приказки. ...
  202 
За нашия свещен език ... …
Проумяват се сякаш, все накриво,
промените демократични у нас…
Забравят се Вазовите стихове,
за езика ни – свещен, красив, богат… ...
  183 
Шепичка надежда…
Доста често, все не ме разбират –
говоря, с добронамерени шеги,
с моите приятели и близки,
само че – криво някой ме разбира… ...
  162 
Стълбище каменно, с мъх обрасло,
до дом изоставен наскоро видях –
като природния ми нрав, чудат,
с корен от детинството и младостта…
С времето, почти е без промяна, ...
  193 
Преди десетина години през лятото, жегата пак беше непоносима с последващи я пожари. И чух по радиото, една сутрин, за пожар в местност, близо до Угърчин. По-точно там, където брат ми, през лятото отглеждаше животни. Няколко пъти звънях на батко, обаче не можех да се свържа ... Ала заедно с голямото ...
  397 
Ръцете…
Скътани в сърцето ми, в душата,
скъпите ръце, ще помня до края…
Моя крепка опора, в час труден –
синовните ръце, съпружеските… ...
  158 
***
***
Моето многоточие – нежна
обич – макар неизказанa съвсем,
но винаги желана трепетно –
навсякъде съзирам я, тъй често ... ...
  172 
‘‘Гукай ми, гукай, гугутке,
кога съм била маленка
и аз така съм гукала…‘‘-
любима майчина песен…
Дали има глас – по-сладък ...
  210 
Подранила пролет е, слава Богу –
кукувица кука, свири чичопей…
Кокичета ранни белеят още,
скри се снегът и кукуряк жълтее…
От хълма, вода слиза – на скокове, ...
  510 
  664 
Преди петнадесетина години, едно лято се грижих за баща ми - отскоро инвалид. Той живееше при брат ми в София, след като майка почина преди няколко години. Почти не бях имала възможност до този момент да общувам с него по-продължително, след като се омъжих. И съм благодарна на съдбата за онова лято, ...
  480 
Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...
  612 
Откакто починаха родителите ми, рядко се връщам в Угърчин - при моя голям брат, който отглежда там животни след пенсиониране като военен... В един горещ летен следобед, открих батко с кравите на доста стръмна местност, по пътя за река Лепетура ... От дете не бях минавала към това слънчево и сухо мяс ...
  412 
  1486 
  1051 
Propuestas
: ??:??