Всеки тича забързан за някъде,

гони сякаш отлитнало време,

а аз стоя, през сълзи усмихната,

и се питам защо не гоня и аз часовете!

   С вятъра защо не се гоним,

   като две непослушни деца,

   със слънцето защо не се галим,

   като две влюбени сърца!

Остаряваме сякаш със секунди,

а в сърцата ни младост цъфти,

къде сте вие, пролетни бури,

събуждащи ни от зимни мъгли!

   В паяжината, оплетена от живота,

   като паяци и мухи все се гоним,

   а не виждаме май красотата

   в капките, пропити от слънчеви лъчи!

Не тичайте, а спрете за миг

и вижте как плачат моите очи,

и знайте, че аз съм щастлива,

дарявайки някого с тези сълзи!

   Щастието е щастие тогава,

    когато с някого го споделиш,

    щастие е  и дори когато

    сълзите си на някой подариш!