Всеки тича забързан за някъде,
гони сякаш отлитнало време,
а аз стоя, през сълзи усмихната,
и се питам защо не гоня и аз часовете!
С вятъра защо не се гоним,
като две непослушни деца,
със слънцето защо не се галим,
като две влюбени сърца!
Остаряваме сякаш със секунди,
а в сърцата ни младост цъфти,
къде сте вие, пролетни бури,
събуждащи ни от зимни мъгли! ...