28 oct 2019, 8:04

Щастлива

  Poesía
543 0 0

Трудно ми е да повярвам
Но виждате ли факт -
Греещ погледът ми, забелязвам,
Не само поза - щрак.

 

Близостта на черно-белите "особи"
Вълнуващо ме карат да натисна пак педал,
И като лудетина обяздвам коня -
Високото пиано, а другаде - красив роял.

 

Не съжалявам за страстта си,
За тръните по пътя, годините на труд, упоритостта...
Борбено вървях по пътя,
Със сладост изкачих върха.

 

Тук някои ще се разсмеят,
В думите ще загрубеят:
" Какво направила си ти?!"
За вас е нищо, но за мен е същина -
Да гледам отвисоко пищната ви празна суета...

 

Блестя със чар, усмивка, и духовна красота,
Старая се - на страх от Бога живота си да подчиня!
А колкото до земните прищевки -
Човек съм като всички вас,
Но по-щастлива съм, когато съм си ПАС!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...