Не е обичане това. По-истинско е!

Дори когато си щастлив, за тебе ме боли!

Усещам те дълбоко и те има...

Там, където няма никой друг, си само ти!

Щастлива съм, че имам те... (навсякъде).

Закъснях за обич, но за истини - не съм.

А ти си нещо истинско и цяло.

Приемам те веднъж. Като един.

Храниш ме. И не със любовни копнежи.

Слабостта ти ме храни със сила.

Единствен си. Най-истинският от стремежите,

които душата ми е някога родила.

Щастлива болка има ли?

Има! Аз ти казвам.

Усещам я във възхуда, когато си до мен.

А ти си винаги. Като прокажена... И ти си злият Дявол
... ( по-слабият от мен).