27 ene 2021, 21:52

Щастлива, макар и сама

  Poesía » Otra
472 0 0

От малка се возя в своя си лодка -

като мене е бяла с износени весла.

Не плувам в океана с другите хора,

в луксозни яхти място не деля.

 

Хич не ми пука, че сама си пътувам -

небето е синьо, океанът е мой.

Свободата с гърдите си вдишвам,

сама на себе си съм своят герой.

 

За сестри си имам вълните - 

бурни, луди, неспокойни са те...

Толкова много на мене приличат

и вечер пия с тях шардоне.

 

Лунна светлина ме обгръща

като ръцете на любимият мъж.

О, какво да ви кажа за него?

Бях го качила по пътя веднъж.

 

Но той ми открадна звездите,

вятър задуха лют и студен.

Та зад борда го бутнах, простете,

май не беше много за мен...

 

В океана на живота пътувам

със слънце в очите, красива, добра...

За мъжа недейте тъгува.

Щастлива съм, макар и сама...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Natalie Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...