27.01.2021 г., 21:52

Щастлива, макар и сама

463 0 0

От малка се возя в своя си лодка -

като мене е бяла с износени весла.

Не плувам в океана с другите хора,

в луксозни яхти място не деля.

 

Хич не ми пука, че сама си пътувам -

небето е синьо, океанът е мой.

Свободата с гърдите си вдишвам,

сама на себе си съм своят герой.

 

За сестри си имам вълните - 

бурни, луди, неспокойни са те...

Толкова много на мене приличат

и вечер пия с тях шардоне.

 

Лунна светлина ме обгръща

като ръцете на любимият мъж.

О, какво да ви кажа за него?

Бях го качила по пътя веднъж.

 

Но той ми открадна звездите,

вятър задуха лют и студен.

Та зад борда го бутнах, простете,

май не беше много за мен...

 

В океана на живота пътувам

със слънце в очите, красива, добра...

За мъжа недейте тъгува.

Щастлива съм, макар и сама...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Natalie Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...