27 янв. 2021 г., 21:52

Щастлива, макар и сама

471 0 0

От малка се возя в своя си лодка -

като мене е бяла с износени весла.

Не плувам в океана с другите хора,

в луксозни яхти място не деля.

 

Хич не ми пука, че сама си пътувам -

небето е синьо, океанът е мой.

Свободата с гърдите си вдишвам,

сама на себе си съм своят герой.

 

За сестри си имам вълните - 

бурни, луди, неспокойни са те...

Толкова много на мене приличат

и вечер пия с тях шардоне.

 

Лунна светлина ме обгръща

като ръцете на любимият мъж.

О, какво да ви кажа за него?

Бях го качила по пътя веднъж.

 

Но той ми открадна звездите,

вятър задуха лют и студен.

Та зад борда го бутнах, простете,

май не беше много за мен...

 

В океана на живота пътувам

със слънце в очите, красива, добра...

За мъжа недейте тъгува.

Щастлива съм, макар и сама...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...