Щастлива сега...
Щастлива сега…
Сякаш едва сега съм се събудила,
след стогодишен сън очи отварям,
и макар да не помня каква съм била,
не се страхувам да бъда тази която съм…
Сякаш съм живяла някога преди,
но вървяла съм като насън уви,
по пътя-стъпките в някоя картина,
а сега виждам слънцето долу от земята.
Животът не може да застане на едно място.
Страданието и щастието композират го.
И може би никога няма да стигнем края му...
Затова щастието е – да живеем тук и сега.
Нищо и никой не може да спре хода си-
знаем че това което идва ще се случи.
Светът ни изведнъж може да се промени-
но само ние държим щастието в себе си…
Сега след като чух сърцето за първи път,
чувствам се толкова жива и щастлива.
Може би не знам какво ще ми се случи,
но в крилата на любовта ще остана…
Чувствам се толкова жива и щастлива-
защото в този живот мога да обичам.
Защото мога да усетя лъчите на слънцето.
И мога да прегърна земята на която съм родена.
Чувствам се толкова жива и щастлива-
защото в този живот избирам да обичам.
Защото мога де се спра в миг на щастие-
защото избирам да продължа и след него.
Чувствам се толкова жива и щастлива-
защото в този живот избирам да обичам.
Да обичам всяко едно стръкче живот-
всеки дъх, който мога да поема...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
