Щастлива те искам
Когато сърцето ми в тъмата изстине
И издишам за последно във нощта
Искам теб да гледам как заспиваш
на рамото ми пак отпуснала глава
Когато тялото ми посивее
и падна в плен на старостта
нека тебе чувам как се смееш
застивайки изстинал в пръстта
Нека черно по тебе да няма.
И дори от мъка да тежи
нека всички от мъка са неми
но ти не искам да тъжиш.
Спомни си с усмивка за мен
Спомни си моята нелепа особа
и когато смъртта вземе ме в плен
усмивка за мен остави на гроба
И дори земята ковчега да затиска
Дори и над мен да е смъртта
искам те - щастлива те искам.
дори със сърце вледенено в пръстта
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодор Пенев Todos los derechos reservados
