Слънчеви лъчи се спускат напето
през прозорец от тъмни облаци зли,
а усмивки се сливат бавно в небето
в сиви, горещи и парещи дни.
Лъчите събират се в снопове мрежа,
озаряваща гордо реки и земи,
как вдъхват в душата ми крепка надежда,
че утре ще бъдем щастливо сами.
Самотата щастлива води във ада,
нещастни ни прави в живота безвечен
и който си мисли за ад без пощада,
той просто е жалък, дори е обречен. ...