Щастливо сами
Слънчеви лъчи се спускат напето
през прозорец от тъмни облаци зли,
а усмивки се сливат бавно в небето
в сиви, горещи и парещи дни.
Лъчите събират се в снопове мрежа,
озаряваща гордо реки и земи,
как вдъхват в душата ми крепка надежда,
че утре ще бъдем щастливо сами.
Самотата щастлива води във ада,
нещастни ни прави в живота безвечен
и който си мисли за ад без пощада,
той просто е жалък, дори е обречен.
Но как да съм жалък, надежда аз имам,
любов и наслада на всеки дарявам,
а когато обичам човек - не откривам,
с когото да плача, но защо да се давам.
Любовта е коварна и нежна във всичко,
помага ти първо, а после посича,
а който кат' мене със нея играе,
самотен се чувства, макар да отрича.
LIKADEVONEN ( 12.07.06y. 17:33h. )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Деведжиев Всички права запазени
