Щастливо сами

14 февр. 2008 г., 15:49

Поэзия » Любовная

840 0 2

Слънчеви лъчи се спускат напето

през прозорец от тъмни облаци зли,

а усмивки се сливат бавно в небето

в сиви, горещи и парещи дни.

Лъчите събират се в снопове мрежа,

озаряваща гордо реки и земи,

как вдъхват в душата ми крепка надежда,

че утре ще бъдем щастливо сами.

Самотата щастлива води във ада,

нещастни ни прави в живота безвечен

и който си мисли за ад без пощада,

той просто е жалък, дори е обречен.

Но как да съм жалък, надежда аз имам,

любов и наслада на всеки дарявам,

а когато обичам човек - не откривам,

с когото да плача, но защо да се давам.

Любовта е коварна и нежна във всичко,

помага ти първо, а после посича,

а който кат' мене със нея играе,

самотен се чувства, макар да отрича.

LIKADEVONEN ( 12.07.06y. 17:33h. )

анахронизъм (Йоана Колева)

2008-10-20T14:08:04+03:00

Страхотен стих!Поздрави Лийка!Много съм са затъжила за теб!
natiii (Наташа Басарова)

2008-02-15T13:17:44+02:00

Силен и докосващ стих!!!Поздрав!