Ще си изстрадам смешните илюзии.
Във болките без страх ще се изгубя.
Тъгата си безмълвно ще тътрузя.
И във смъртта си кротко ще се влюбя.
А тя ще бъде тъмен мъж – фатален.
Ще ме погледне искащо и дръзко,
за миг реален, после нереален
ще сграбчи тялото ми с ожаднели пръсти.
И ще се любим - всъщност за последно -
безпаметно, до пълно изтощение,
без да се питаме дали е редно,
дали е грях, позор или спасение. ...