20.01.2013 г., 13:10 ч.

Ще 

  Поезия » Друга
402 0 6

Ще си изстрадам смешните илюзии.

Във болките без страх ще се изгубя.

Тъгата си безмълвно ще тътрузя.

И във смъртта си кротко ще се влюбя.

 

А тя ще бъде тъмен мъж – фатален.

Ще ме погледне искащо и дръзко,

за миг реален, после нереален

ще сграбчи тялото ми с ожаднели пръсти.

 

И ще се любим - всъщност за последно -

безпаметно, до пълно изтощение,

без да се питаме дали е редно,

дали е грях, позор или спасение.

 

И отмаляла, светла, преродена,

подобно бисер във плътта на мида,

щастлива, колкото когато съм родена,

от този свят с любов ще си отида.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??