26 nov 2014, 22:45

Ще

  Poesía
600 0 1





Ще ме познаеш.

Ще ме намериш.

Аз съм тази

в огледалото...

Аз съм тази

зад него.

Аз съм тази,

която търсиш,

от която бягаш,

на която се надяваш.

Нищо, че се сменят луните,

а дните идват гърбави

от страх, че можеш

да ме загубиш,

да не ме срещнеш,

да не се огледаш

в огледалото,

в което си мислиш,

че си ме превърнал.

Аз съм огледалото.

Но не това,

в което си мислиш,

че си ме превърнал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...