26.11.2014 г., 22:45

Ще

597 0 1





Ще ме познаеш.

Ще ме намериш.

Аз съм тази

в огледалото...

Аз съм тази

зад него.

Аз съм тази,

която търсиш,

от която бягаш,

на която се надяваш.

Нищо, че се сменят луните,

а дните идват гърбави

от страх, че можеш

да ме загубиш,

да не ме срещнеш,

да не се огледаш

в огледалото,

в което си мислиш,

че си ме превърнал.

Аз съм огледалото.

Но не това,

в което си мислиш,

че си ме превърнал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...