26 нояб. 2014 г., 22:45

Ще

599 0 1





Ще ме познаеш.

Ще ме намериш.

Аз съм тази

в огледалото...

Аз съм тази

зад него.

Аз съм тази,

която търсиш,

от която бягаш,

на която се надяваш.

Нищо, че се сменят луните,

а дните идват гърбави

от страх, че можеш

да ме загубиш,

да не ме срещнеш,

да не се огледаш

в огледалото,

в което си мислиш,

че си ме превърнал.

Аз съм огледалото.

Но не това,

в което си мислиш,

че си ме превърнал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...