Отивай си!

Не ще те моля ни за обич, ни за нежност,

щом нашата раздяла с теб

тъй лесно слагаш във графата "неизбежност"!

Да търся прошка,

да питам във какво съм пак сгрешила,

днес слагам новата си брошка

и себе си отново ще открия!

Сега ще мога да се смея,

когато аз поискам,

сълза ще мога да пролея,

без да трябва болката си да потискам!

Ще бъда себе си най-после -

такава в същността си проста...

без фалш и без изкуствени усмивки,

без грим и подчертаните извивки!

Маската си ще захвърля на боклука,

сърцето от тъгата ще пречистя

и вече няма да съм празна кукла,

а себе си - премъдра и и пречиста!

Сега не ме мисли - и сама все някак ще се справя

и знаеш ли, май твърде лесно бих могла да те забравя!