12 jul 2009, 15:38

Ще бъдеш ли...

  Poesía
636 0 8

Зиморничаво капе есента.

А погледът ти - топъл.

И примамлив.

Звездите галопират...

А летя

към утрото -

студено и измамно.

Ще бъдеш ли,

щом вятър злобен, див,

забрули

и в Душата ми се рови?

Когато рукне

дъжд студен, горчив

и, вместо мед,

насипват ми отрова?

Или -

в Душата ти невидим праг

ще те запрати в пустото -

самотен.

А в дланите си ще усещаш

как

животът

е до капка охомотен...

Не казвай нищо...

Болката е дом

на мислите ми -

странни и горчиви.

Земята ни поглъща -

мълчешком...

Дано сме - още миг поне -

щастливи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...