12 jul 2009, 15:38

Ще бъдеш ли... 

  Poesía
513 0 8

Зиморничаво капе есента.

А погледът ти - топъл.

И примамлив.

Звездите галопират...

А летя

към утрото -

студено и измамно.

Ще бъдеш ли,

щом вятър злобен, див,

забрули

и в Душата ми се рови?

Когато рукне

дъжд студен, горчив

и, вместо мед,

насипват ми отрова?

Или -

в Душата ти невидим праг

ще те запрати в пустото -

самотен.

А в дланите си ще усещаш

как

животът

е до капка охомотен...

Не казвай нищо...

Болката е дом

на мислите ми -

странни и горчиви.

Земята ни поглъща -

мълчешком...

Дано сме - още миг поне -

щастливи!

 

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??