Jul 12, 2009, 3:38 PM

Ще бъдеш ли...

  Poetry
631 0 8

Зиморничаво капе есента.

А погледът ти - топъл.

И примамлив.

Звездите галопират...

А летя

към утрото -

студено и измамно.

Ще бъдеш ли,

щом вятър злобен, див,

забрули

и в Душата ми се рови?

Когато рукне

дъжд студен, горчив

и, вместо мед,

насипват ми отрова?

Или -

в Душата ти невидим праг

ще те запрати в пустото -

самотен.

А в дланите си ще усещаш

как

животът

е до капка охомотен...

Не казвай нищо...

Болката е дом

на мислите ми -

странни и горчиви.

Земята ни поглъща -

мълчешком...

Дано сме - още миг поне -

щастливи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...