Ще бъдеш ли...
Зиморничаво капе есента.
А погледът ти - топъл.
И примамлив.
Звездите галопират...
А летя
към утрото -
студено и измамно.
Ще бъдеш ли,
щом вятър злобен, див,
забрули
и в Душата ми се рови?
Когато рукне
дъжд студен, горчив
и, вместо мед,
насипват ми отрова?
Или -
в Душата ти невидим праг
ще те запрати в пустото -
самотен.
А в дланите си ще усещаш
как
животът
е до капка охомотен...
Не казвай нищо...
Болката е дом
на мислите ми -
странни и горчиви.
Земята ни поглъща -
мълчешком...
Дано сме - още миг поне -
щастливи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
