27 sept 2009, 16:07

Ще бъдеш с мен

  Poesía
885 0 8

Живя достойно, никого не мрази.

Обичаше децата си безкрай.

И болката ми, че не те опазих,

наоколо до края ще витай.

 

И ще се нижат дните мълчаливо -

без твоя глас и чистия ти смях.

Били сме и нещастни, и щастливи,

ала живота тъй не проумях.

 

Ще бъдеш с мен в деня ми и съня ми,

ще виждам в мрака твоето лице.

Ще съществуваш в мислите, в ума ми

докато бие моето сърце.

 

2.08.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поклон! Никога не успяваме да преодолеем болката от такава загуба. Само свикваме да живеем с нея. Най-истрени приятелски поздрави!
  • "Ще съществуваш в мислите, в ума ми

    докато бие моето сърце."

    Силно.



  • Оставих за себе си нещо от съкровената ти изповед. Благодаря ти!Сила е това да споделиш!
  • Силно е!Кой ли е проумял живота...
  • Благодаря за разбирането,дълго не исках да споделям

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...