Живя достойно, никого не мрази.
Обичаше децата си безкрай.
И болката ми, че не те опазих,
наоколо до края ще витай.
И ще се нижат дните мълчаливо -
без твоя глас и чистия ти смях.
Били сме и нещастни, и щастливи,
ала живота тъй не проумях.
Ще бъдеш с мен в деня ми и съня ми,
ще виждам в мрака твоето лице.
Ще съществуваш в мислите, в ума ми
докато бие моето сърце. ...