Живя достойно, никого не мрази.
Обичаше децата си безкрай.
И болката ми, че не те опазих,
наоколо до края ще витай.
И ще се нижат дните мълчаливо -
без твоя глас и чистия ти смях.
Били сме и нещастни, и щастливи,
ала живота тъй не проумях.
Ще бъдеш с мен в деня ми и съня ми,
ще виждам в мрака твоето лице.
Ще съществуваш в мислите, в ума ми
докато бие моето сърце.
2.08.2006
© Гинка Гарева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
