Ще чакам циганското лято...
Тежи мълчанието помежду ни,
дойде по-рано сякаш есента.
Гнездо си сви в дома ни и без думи
листата жълти тихо разпиля.
И вятър някакъв най-дръзко се промъкна,
довя съмнения, целуна с устни.
Одеждата ни слънчева от раменете смъкна,
заплете чувствата на възли.
Но то ще дойде, циганското лято.
Ще тичаме по моста от мечти.
Тъгата ще си иде и отлитащото ято,
а пламъчето наше пак ще затрепти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
