Тежи мълчанието помежду ни,
дойде по-рано сякаш есента.
Гнездо си сви в дома ни и без думи
листата жълти тихо разпиля.
И вятър някакъв най-дръзко се промъкна,
довя съмнения, целуна с устни.
Одеждата ни слънчева от раменете смъкна,
заплете чувствата на възли.
Но то ще дойде, циганското лято.
Ще тичаме по моста от мечти.
Тъгата ще си иде и отлитащото ято,
а пламъчето наше пак ще затрепти.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
