Ще тръгнеш, знам, не беше изненада,
ще минеш там, далеч зад океана.
Часовникът нахално ще тиктака,
отброявайки секунди от безкрая.
Но наивно в сънищата ще те викам
и в шума на морските вълни,
ще чуя, знам, нежната балада,
разказа за две съдби.
Сред звездите блясъка ще търся
на двете влюбени очи,
дори далеч през океана
сърцето не губи ритъма, помни! ...