Mar 2, 2014, 3:17 PM

Ще чакам да се върнеш

  Poetry » Love
1.2K 0 0

 

Ще тръгнеш, знам, не беше изненада,

ще минеш там, далеч зад океана.

Часовникът нахално ще тиктака,

отброявайки секунди от безкрая.

 

Но наивно в сънищата ще те викам

и в шума на морските вълни,

ще чуя, знам, нежната балада,

разказа за две съдби.

 

Сред звездите блясъка ще търся

на двете влюбени очи,

дори далеч през океана

сърцето не губи ритъма, помни!

 

Заглъхне ли часовникът, спре ли да ехти,

то мигом пулсът ще се ускори.

Любовта се е научила да чака,

от километрите стени да не строи!

 

И не е разстоянието раздяла,

не се превръщат мечтите ми във блян...

ще обиколя земята цяла,

да не би в очите ми да плува свян?

 

Ще те чакам и в снежната студена зима,

ще те чакам да се върнеш с летните лъчи,

ще те чакам дори листата да закапят,

ще те чакам да се върнеш в пролетните дни!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...