31 ene 2016, 17:47

Ще чакаш, Дяконе Игнатий

  Poesía » Civil
544 0 0

Ще чакаш, Дяконе Игнатий,

днес гроба ти да го открият

и костите ти припознати

да бъдат нашата светиня.

 

В нощта свален бе от бесилото –

достойно за една Пиета,

и бе спасен във яма зинала

от гаврата на заптиетата.

 

И търсят те от бран покойници,

със онзи дух на Караджата,

на падналите в боя конници

край Плевен, Шипка, Чаталджа.

 

На теб, Българийо, отколешна,

земите твои тук били са

под обелиска бял на Вола са,

в руините Преслав и Плиска.

 

На дребни страсти не робувай ти,

поглеж назад, през вековете –

с „Ура!” – в бунтовната Клисура си,

в топовен гръм отсам дерето.

 

И костите ти, неоткритите,

сами ще белнат в чернозема

и в саркофаг от мрамор в криптата

покой, най сетне, ще намерят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...