31 ene 2016, 17:47

Ще чакаш, Дяконе Игнатий

  Poesía » Civil
549 0 0

Ще чакаш, Дяконе Игнатий,

днес гроба ти да го открият

и костите ти припознати

да бъдат нашата светиня.

 

В нощта свален бе от бесилото –

достойно за една Пиета,

и бе спасен във яма зинала

от гаврата на заптиетата.

 

И търсят те от бран покойници,

със онзи дух на Караджата,

на падналите в боя конници

край Плевен, Шипка, Чаталджа.

 

На теб, Българийо, отколешна,

земите твои тук били са

под обелиска бял на Вола са,

в руините Преслав и Плиска.

 

На дребни страсти не робувай ти,

поглеж назад, през вековете –

с „Ура!” – в бунтовната Клисура си,

в топовен гръм отсам дерето.

 

И костите ти, неоткритите,

сами ще белнат в чернозема

и в саркофаг от мрамор в криптата

покой, най сетне, ще намерят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...