Ще чакаш, Дяконе Игнатий,

днес гроба ти да го открият

и костите ти припознати

да бъдат нашата светиня.

В нощта свален бе от бесилото –

достойно за една Пиета,

и бе спасен във яма зинала

от гаврата на заптиетата.

И търсят те от бран покойници,

със онзи дух на Караджата,

на падналите в боя конници

край Плевен, Шипка, Чаталджа.

На теб, Българийо, отколешна,

земите твои тук били са

под обелиска бял на Вола са,

в руините Преслав и Плиска.

На дребни страсти не робувай ти,

поглеж назад, през вековете –

с „Ура!” – в бунтовната Клисура си,

в топовен гръм отсам дерето.

И костите ти, неоткритите,

сами ще белнат в чернозема

и в саркофаг от мрамор в криптата

покой, най сетне, ще намерят.