Не е тъй "чиста" твойта луда кръв...
Душа на самодива в нея стене.
Царува в нея Богът ни най-пръв
и къпят се косите на Селена...
Не е тъй "чиста" твойта луда кръв...
Извити вежди - опнат е лъка.
Очите на кошута... Нежност... Стръв...
Русалка ли си ти или жена?!
Ще чуеш ли последното заклятие,
Перото, щом в Небе опира ръст:
Да бъдеш, мила, земното разпятие...
Да бъдеш, мила, моят дъбов кръст...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados