Ще дочакам мойто утре...

1 feb 2008, 8:36

Poesía

450 0 5

Днес бе мойта гибел,

днес аз съм нищожна,

пронизваше ме черен изстрел

и ръка към теб протегнах...

Днес потъвах в трап със змии

и едва туптеше ми сърцето...

днес ти казах: "Помогни!",

днес умря във мене нещо...

Днес ми беше нужен,

липсваше ми твоята подкрепа,

бях сама и търсих те,

а ти изгубен... ме лиши от мъничко утеха...

Днес аз плаках, не защото

те загубих за пореден път,

а защото в мрака

бях погубена без светъл лъч...

Аз ще стана, ще избърша тез сълзи,

ще закърпя раните, ще се изтупам от прахта

и няма да ти кажа: "Спри!"...

Не ще се моля! Ще се боря!

Ще дочакам мойто утре, знам...

ще живея и без тебе, но ще помня

как ме остави там... сама... без капка жал!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Арлекин (Миро Кръстев)

2008-02-09T21:03:27+02:00

Рядко се среща човек, който в неволята би ни подал ръка, но срещнеш ли го, Теди, дръж я здраво, ръката!!!
Вдигни глава, "изтупай прахта" и продължи гордо напред!
Красив стих!!!
Инчето (Ива)

2008-02-06T12:20:50+02:00

Не си нищожна миличка!Ти си един прекрасен човек успял да влезне в моето сърце...а не забравяй колко съм "надута" така че това си е постижение.Вярвай в себе си както аз вярвам в теб!
rosen_dream (Росен Яворов)

2008-02-01T15:43:55+02:00

Аплодисменти!!!!
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

2008-02-01T14:40:58+02:00

Много е хубаво!!!
Хареса ми!!! Браво!!!
тюркоаз (Мариола Томова)

2008-02-01T09:53:20+02:00

Чувствено, красиво, браво!!!
Поздравления!!!!