Ще дочакам мойто утре...
Днес бе мойта гибел,
днес аз съм нищожна,
пронизваше ме черен изстрел
и ръка към теб протегнах...
Днес потъвах в трап със змии
и едва туптеше ми сърцето...
днес ти казах: "Помогни!",
днес умря във мене нещо...
Днес ми беше нужен,
липсваше ми твоята подкрепа,
бях сама и търсих те,
а ти изгубен... ме лиши от мъничко утеха...
Днес аз плаках, не защото
те загубих за пореден път,
а защото в мрака
бях погубена без светъл лъч...
Аз ще стана, ще избърша тез сълзи,
ще закърпя раните, ще се изтупам от прахта
и няма да ти кажа: "Спри!"...
Не ще се моля! Ще се боря!
Ще дочакам мойто утре, знам...
ще живея и без тебе, но ще помня
как ме остави там... сама... без капка жал!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не си нищожна миличка!Ти си един прекрасен човек успял да влезне в моето сърце...а не забравяй колко съм "надута" така че това си е постижение.Вярвай в себе си както аз вярвам в теб!
-
Аплодисменти!!!!
-
Много е хубаво!!!
Хареса ми!!! Браво!!! -
Чувствено, красиво, браво!!!
Поздравления!!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Вдигни глава, "изтупай прахта" и продължи гордо напред!
Красив стих!!!