Ще дочакам мойто утре...
Днес бе мойта гибел,
днес аз съм нищожна,
пронизваше ме черен изстрел
и ръка към теб протегнах...
Днес потъвах в трап със змии
и едва туптеше ми сърцето...
днес ти казах: "Помогни!",
днес умря във мене нещо...
Днес ми беше нужен,
липсваше ми твоята подкрепа,
бях сама и търсих те,
а ти изгубен... ме лиши от мъничко утеха...
Днес аз плаках, не защото
те загубих за пореден път,
а защото в мрака
бях погубена без светъл лъч...
Аз ще стана, ще избърша тез сълзи,
ще закърпя раните, ще се изтупам от прахта
и няма да ти кажа: "Спри!"...
Не ще се моля! Ще се боря!
Ще дочакам мойто утре, знам...
ще живея и без тебе, но ще помня
как ме остави там... сама... без капка жал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
