Ще дойда и ще излекувам твойте сънища,
които често се превръщат във кошмари,
във които няма нищо, само пепелища,
останали от нея... като камъни.
Ще сложа свойте длани, в твойте длани,
и устните на твоите ще си починат,
кошмарите превръщат се във обещания,
забравени от някой, който вечно липсва.
И в твойте зеници, без дъх ще се открия,
светът е пълен със вълшебства,
които в тъмното притихнали,
в прегръдката ти са потърсили утеха.
Ще дойда! Тихо! Просто ще целуна,
подпухналите устни от обричане...
И от камъните, струпани в сърцето ти,
ще ти построя стълба към звездите.
26.04.2021 г.
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados