Ще дойда и ще излекувам твойте сънища,

които често се превръщат във кошмари,

във които няма нищо, само пепелища,

останали от нея... като камъни.

Ще сложа свойте длани, в твойте длани,

и устните на твоите ще си починат,

кошмарите превръщат се във обещания,

забравени от някой, който вечно липсва.

И в твойте зеници, без дъх ще се открия,

светът е пълен със вълшебства,

които в тъмното притихнали,

в прегръдката ти са потърсили утеха.

Ще дойда! Тихо! Просто ще целуна,

подпухналите устни от обричане...

И от камъните, струпани в сърцето ти,

ще ти построя стълба към звездите.

26.04.2021 г. 

Диана Димитрова