Ще дойда при теб,
вървя, вървя.
Но само в съня те докосвам.
Откривам щастието само там,
в съня.
За мен си слънцето,
изгряващо в утринта красива
и залязващо в пейзаж красив.
Подобно самодива,
образ мил
откривам се във теб.
Докосвам дланта ти нежно,
нежен допир, сладък аромат
и усмивка мълчалива,
една красота във затворен свят.
Сякаш зад решетки стоя
и опитвам да избягам,
но господарят мой е заповядал така,
да стоя на тясно
с душа, дишаща като изгаряща цигара.
Аз протегнах ти ръка,
но ти отстъпи
и спотаи се там,
отвъд сънищата сладки,
и не чувства, и не диша,
изчезна като в сън.
Събуждам се отново сама
и две сълзици в утринта
се търкалят по стените.
Тъжно ми е пак сама
да те търся из дълбините сиви,
тръшкам се, рева
като дете, направило беля.
И запалвам поредната цигара,
изгаряща като моята душа.
© Краси Todos los derechos reservados